Чрез анализ на няколко изказвания на Сърл, Рорти и Мишел Рокар,авторът показва как се извършва “поделянето на сетивното” на границата на литературата и политиката и как въпросната подялба бива разваляна от едно "несвойствено свойство", от една част, която не участва, която няма място, от един призрак, който не е нито нещо, нито дума, нито конвенция.