Тезата и задачата на моя анализ на изоморфните фигури на градината и утопията е да покаже как просвещенското разбиране за (обитаемото) пространство като (национална) територия и историята като прогрес е свръхопределено от материалните практики, в които те се осъществяват. Това ще рече не само, че разбирането за територия и история е обусловено на много равнища от материалните практики и условия, но и че самата обективност като продукт на човешки действия вече е въплътила в себе си определени идеи за устройството на света, упражняването на властта, хода на историята и т.н.