Table of Contents
Разсъждение за метода правилно да ръководим нашия разум плюс три опита на този метод: диоптрика, метеори и геометрия има особено интересна структура. Диоптрика и Метеори са относително самостоятелни части от едно завършено произведение - Traité du Monde , което Декарт така и не публикува, а пък първата и последната част - Разсъждение за метода и Геометрия са написани специално за случая. Тези две части са писани едновременно и Геометрия бива включена като демонстрация на метода от първата част. Но думата “демонстрация” трябва да се разбира в нейния двоен смисъл, именно като “показване”, но така също и като “доказване”. Тази структурна свързаност на Разсъждение за метода и Геометрия ще ме занимава тук. От една страна, Геометрия показва как се прилага метода, който е предложен в предговора “само като история” [1997:74] , и то като една частна история: “аз не възнамерявам да преподавам тук метода, който всеки трябва да следва, а само да покажа по какъв начин съм се стремял да ръководя собствения си разум” [1997:73] . И от друга страна, Геометрия доказва този метод, като необходим за напредването в науките: “те [ древните ] не са имали истинния метод за намирането на всички тях, а само са трупали онова, на което случайно са се натъквали” [1985: 23 ] .
Моята теза е, че в Разсъждение за метода правилно да ръководим нашия разум плюс три опита на този метод: диоптрика, метеори и геометрия Декарт извършва едно двойно движение: от една страна, посредством геометрията, бива конституиран метода като независим от частните науки, т.е като тема на философията (разбрана като методология); от друга страна, биват конституирани частните науки и самата философия (разбрана като метафизика) като приложение на този метод, т.е. истинността на техните заключения зависи от методичността на изследването . И като ефект от това двойно движение се конституира Аз-ът като субект (или от латински - субстанция), като “последно” основание на валидността на метода.
В Правила за ръководство на ума Декарт разглежда геометрията и аритметиката само като частен случай на това, което нарича “всеобща математика”. Като под това той разбира наука по принцип: “тъй като терминът “математика” означава просто наука, останалите науки не биха имали по-малко право от самата геометрия да се наричат математика” [1997:17].
Обаче излагането на тази “универсална математика” минава през геометрията и аритметиката, които според Декарт имат статута на примери: “Но макар, че тук ще трябва да говоря за фигури и числа, защото от никоя друга наука не мога да взема толкова очевидни и сигурни примери, който вникне в мисълта ми, лесно ще забележи, че тук аз нямам предвид обикновената математика, но че излагам една друга наука, на която тя е по-скоро обвивка, отколкото част” [1997 :15 ] . Но въпреки, че служат само за примери, това което трябва да бъде тази нова наука трябва да се разбере чрез изследване на самата вече известна математика [ 1997:9 ] . Това ще рече, че от една страна, геометрията и аритметиката са само части на “универсалната математика”, т.е. те нямат превилегирована позиция по отношение на другите частни науки. Но от друга страна, те се явяват конститутивни за самата нея, доколкото именно те трябва да предоставят модела за новата наука, в качеството си на “лишени от неистинност и несигурност” [ пак там ] .
И това, поради което Декарт се обръща към тях, и поради което са именно такива (“лишени от неистинност и несигурност”), е че те се отнасят само към разсъдъка и интуицията като източник на познание, а не и към опита, който може да ни заблуди. И точно това позволява на Декарт да формулира това, което трябва да се разбира под “универсална математика”, а именно наука която не е обвързана с един конкретен обект на изследване, ами се отнася само към реда и мярата на нещата: “И ако по-внимателно се замислим над това, ще забележим в край на краищата, че към математиката се отнасят само онези неща, в които се изучава редът и мярата независимо от това дали тази мяра се търси в числата, фигурите, звездите, звуците, или някакъв друг обект. Тази наука не трябва да се нарича с чуждо име, а със старото и вече влязло в употреба име “всеобща математика”…” [ 1997:17 ] . Това което има предвид под “чуждо име” е алгелба, която той привижда като “истинната математика”: “Защото именно това, а не нещо друго представлявя, както изглежда, методът, наречен с чуждото име “алгебра”, стига само да успеем да го очистим от многобройните цифри и забъркани фигури, с които е претоварен, за да притежава занапред онази висша яснота и леснина, които, както казахме, трябва да се срещат в истинната математика” [ пак там ] . А пък следи от тази “истинна математика” Декарт вижда още в древността при Диофант и Пап.
Доколкото “универсалната математика” е науката по принцип, занимаваща се само с мярат и реда, Декарт вижда в нея началата на всяко истинно познание: “Тази наука трябва да съдържа първите начала човешкия разум и е достатъчно тя да се развие, за да разкрие истината за който и да било предмет” [1997:15] . И използвайки метафората за ковача, който трябва първо да изкове свойте инструменти, Декарт казва, че първият обект на тази “универсална математика” трябва да бъде самия разсъдък, защото “от него зависи познанието на всички други неща” [1997:29] . Това ще рече, че трябва да се намери редът и мярата на самото познание. А това е същото, което Декарт разбира под метод: “сигурни и лесни правила, благодарение на които всички, които ги спазват строго, никога не ще смятат за истинно онова, което е погрешно [ мярата на познанието - бел.моя ] , и без да се изтощават в безплодни усилия, ще стигнат, постоянно увеличавайки своето знание [ редът - бел.моя ] , до истинното познание за всичко, което могат да познаят.” [1997:14] .
Но тук има една двусмисленост. А именно, от една страна “универсалната математика” е самият метод, а от друга, чрез тази “истинна математика” трябва да достигнем до самия метод като се изследва разсъдъка. Поради това е необходимо да се разгледа начинът, по който Декарт описва тази “универсална математика”, но и вече разделя геометричните и методологическите размишления в Разсъждение за метода правилно да ръководим нашия разум плюс три опита на този метод: диоптрика, метеори и геометрия , за да можем да разберем как собствено се конституира самият метод и полето на “универсалната математика”.