В заключение, няма да извличам следствията от казаното дотук, ами ще се опитам да посоча някои от следствията от казаното и написаното от Декарт.

От Декарт насетне методът става неотменна част от всяка наука. От една страна, чрез него се произвежда научното знание, и от друга страна, чрез него се възпроизвежда достигнатото знание. Поради това методът става критерии за обективност на знанието. Но това е така, защото всъщност самата обективност бива конструирана върху един идеален план на референциалност, каквато е субективността. Поради специфичната двойственост на метода - производство/възпроизводство - наука е не всяко истинно теоретично знание, ами само количествено нарастващото знание . Това разбиране за наука води след себе си и една количествено експанзираща обективност - била тя чисто теоретична, каквито са атомите, или пък вторично обективирана в техника (точно обратното движение на инструментализирането на функциите - задачата е, имайки уравнението на окръжност, по него да се конструира пергела).

От друга страна, философията, разбрана като методология, постоянно ще чертае едни нови координатни системи като “условие за възможност на обективността”, С това тя от една страна, постоянно ще музеифицира съществуващата обективност, т.е. превръщайки всяка такава в отпадък на прогреса. И от друга страна, ще налива вода във воденицата на науката, давайки й методът за производство на нова обективност и с това задвижвайки прогреса.

Между тези два полюса, философията, която има претенцията да бъде наука, винаги ще е свързана с някакъв метод - критически, диалектически или феноменологически. Който метод винаги ще предпоставя един план на референциалност ergo субстанциалност - един чист разум, абсолютен дух или трасцендентална субективност. И така до преодоляването на това разбиране за философия, по мое мнение от феноменологията, при което методът вече не е метод за изследване на обективността и достигане до обективност, науката вече не е наука, която се занимава със съществуващото и при която единният план на референциалност/субективност се разбягва множеството посоки на интерсубективността.

Позоваванията са като следва:

Descartes, Rene 1902 Oeuvres v.VI publie par Charles Adam & Paul Tannery, Paris

Декарт, Рене 1985 Геомертия прев.Владимир Сотиров, София, изд. Наука и изкуство

Декарт, Рене 1997 За метода прев.Донка Маламед, Магдалена Шишкова, Димитър Сталев, София, изд.ЛИК