Тезата и задачата на моя анализ на изоморфните фигури на градината и утопията е да покаже как просвещенското разбиране за (обитаемото) пространство като (национална) територия и историята като прогрес е свръхопределено от материалните практики, в които те се осъществяват. Това ще рече не само, че разбирането за територия и история е обусловено на много равнища от материалните практики и условия, но и че самата обективност като продукт на човешки действия вече е въплътила в себе си определени идеи за устройството на света, упражняването на властта, хода на историята и т.н.

Декарт освен философ е и математик. Следният анализ се опитва да разгледа неговата концепция за метода, философията и частните науки в паралел с математическите му занимания. Моята теза е, че Декарт извършва едно двойно движение: от една страна, посредством геометрията, бива конституиран метода като независим от частните науки, т.е като тема на философията (разбрана като методология); от друга страна, биват конституирани частните науки и самата философия (разбрана като метафизика) като приложение на този метод . И като ефект от това двойно движение се конституира Аз-ът като субект .

Един вид рецензия/деконструкция на книгата на Тулмин "Завръщане към разума". Изнесена като доклад на конференция на БАН през януари на 2003г.