Един вид рецензия/деконструкция на книгата на Тулмин "Завръщане към разума". Изнесена като доклад на конференция на БАН през януари на 2003г.

В края на една малка история, басня или приказка, смешка, exemplum, моралът извлича една мъдрост без претенция, локална и временна, бързо забравяща се. Моралите често си противоречат, безцеремонно. Те заедно образуват един шум от максими, една весела жалба: така тече животът...(Това е едно от есетата включено в последната му книга "Постмодерни поуки", издадена на български от Критика и хуманизъм)