Обикаляйки в парадоксите на указването, манифестирането и означавенето, Жил Дерьоз полага измерението на смисъла, което е основна тема не неговата „Логика на смисъла“.

Такава е първата точка, която разкрива изведнъж моята основна теза, която искам да направя очевидна: съществуването на почти напълно непозната материалистка традиция в историята на философията: “материализмът” (нужна е дума за да се отличи нейната тенденция) на дъжда, отклонението, срещата и стягането.

. След Екзистенциализмът е хуманизъм на Жан-Пол Сартр и Писмо за хуманизма на Хайдегер, които еднозначно виждат марксизма като един от завършеците на европейсия хуманизъм, в този текст публикуван в За Маркс, идва ред на Алтюсер да си разчисти сметките с хуманизма и популярния тогава “социалистически хуманизъм” и да обоснове необходимостта на своя подход, а именно – марксизмът като теоретичен антихуманизъм

Тръгвайки от въпроса за суверенитета, за сегашната роля на Съединените Щати и безредиците предизвикани от мондиализацията, Жак Дерида се пита в какво се превръщат понятията за “разум” и “демокрация”, но също и понятията за “политика”, “война” и “тероризъм”, когато стария призрак на държавния суверенитет губи своята достоверност. По изключение, “Le Mond dimplatique” публикува важен откъс от “Бандити”, неговата последна книга.

Тезата и задачата на моя анализ на изоморфните фигури на градината и утопията е да покаже как просвещенското разбиране за (обитаемото) пространство като (национална) територия и историята като прогрес е свръхопределено от материалните практики, в които те се осъществяват. Това ще рече не само, че разбирането за територия и история е обусловено на много равнища от материалните практики и условия, но и че самата обективност като продукт на човешки действия вече е въплътила в себе си определени идеи за устройството на света, упражняването на властта, хода на историята и т.н.

Тези единадесет хроники бяха произнесени в периода от Септември 2002 до Юли 2003 всеки последен петък от месеца в радиопредаването "Петъците на философията" по France Culture.

Декарт освен философ е и математик. Следният анализ се опитва да разгледа неговата концепция за метода, философията и частните науки в паралел с математическите му занимания. Моята теза е, че Декарт извършва едно двойно движение: от една страна, посредством геометрията, бива конституиран метода като независим от частните науки, т.е като тема на философията (разбрана като методология); от друга страна, биват конституирани частните науки и самата философия (разбрана като метафизика) като приложение на този метод . И като ефект от това двойно движение се конституира Аз-ът като субект .

На 74 години, Жак Дерида, философ със световна известност, продължава пътя на своята мисъл с необикновена интензивност, при все своята болест. В своята къща в Ри-Оранжи, около Париж, той припомня за “Le Monde”, своето творчество, своя път и своята следа. Текстът е публикуван във в.Култура .

Чрез анализ на няколко изказвания на Сърл, Рорти и Мишел Рокар,авторът показва как се извършва “поделянето на сетивното” на границата на литературата и политиката и как въпросната подялба бива разваляна от едно "несвойствено свойство", от една част, която не участва, която няма място, от един призрак, който не е нито нещо, нито дума, нито конвенция.